8 ЮЛИ, СРЯДА, 8 ч. с. – НА „ИЗГРЕВ“

Поде се въпроса за „просветен фонд“. Мнозина говориха в един и същ дух. Прие се единодушно тази идея, с реализирането на която обещаваме да се снабди братството с едно мощно оръдие за разпространяването на нашите светли идеи всред мрака на народните маси, които, в една или друга форма, по един или друг начин, с готовност биха ги приели. Думата беше за работните народни маси.

Причините за основаването на фонда са следните: липса на осветление в обществото по въпросите от „нашето учение“, както в столицата така и в провинцията. Това още повече се отнася до ония, които са далеч в провинцията, и следователно нямат възможност да слушат беседи, или да влизат в непосредствени разговори с Учителя.

Целите му: след като се закрепи достатъчно, да подпомага за издаването на брошури, книги и пр., целеше пръскането на новата светлина, разбира се, според целта, носеща съответния популярен дух. При едно благоприятно стечение на обстоятелствата, засилване на нашата печатница и поставянето и в основата на просветното дело.

Средствата си фондът първоначално ще почерпи от доброволните вноски на всички братя и сестри.

Като втори източник е печатницата.

Избра се централен касиер в София, комуто ще се внасят сумите всеки 3 месеца: чрез местните касиери от провинцията, и направо от братята и сестрите от София.

За правилното използване средствата на фонда се избра просветна комисия, състояща се от трима братя и три сестри.

Изпя се песента „Бог е Любов“.

Мото: Доброта, Истина, Красота, това е Любовта!

Съборът се закри в присъствието на Учителя и на всички братя и сестри.